"...в дълбините на душата си младостта е по-самотна от старостта." Ане Франк "това не е книга като книга - подредена, с жанр и ритъм. не. това са думи - разпръснати и разпилени. като живота. и дневник не е. (макар че прилича.) и поезия също. нито пък проза. това е книга с по малко от всичко. като живота. това е книга без претенции, с пропуснати запетаи, изречения, които започват с малки букви и някоя правописна грешка тук и там. като живота. и истинска като него. ето, предупредени сте."... "имаш красива усмивка, но очите ти са малко тъжни", казаха ми веднъж."който трупа знание, трупа ... |
|
|
The Brothers Grimm rediscovered a host of fairy tales, telling of princes and princesses in their castles, witches in their towers and forests, of giants and dwarfs, of fabulous animals and dark deeds. This selection of their folk tales was made and translated by Lucy Crane, and includes firm favourites such as "Cinderella", "Rapunzel", "The Goose Girl", "Sleeping Beauty", "Hansel and Gretel", and "Snow White". It is illustrated throughout by Walter Crane's charming line drawings. ... |
|
|
Това е първият албум в самостоятелната кариера на Дичо. Проектът е озаглавен "Дух", на едноименния сингъл от него, и включва песни с голямо разнообразие от стилове - поп, фънк, хип хоп, рок. Освен песни на Дичо с неговата банда, албумът съдържа и съвместни парчета с Ъпсурт, 100 Кила, Спенс, Део, Лео и Скандау и други. ... |
|
|
Жълт код е името на албума на Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени. Стилът отново е емблематичният за Обичайните заподозрени рокендрол, гарантиращ позитивно настроение. Енергични и мажорни песни с як китарен саунд и въздействащи поетични текстове. Интересен факт, е че това е първият албум, в който освен Стефан, композитори на песните са и всички членове на бандата - Веселин Веселинов-Еко, Мирослав Иванов, Иван Лечев и Стунджи Янкулов. ... |
|
|
Award-winning original fiction for learners of English. At seven levels, from Starter to Advanced, this impressive selection of carefully graded readers offers exciting reading for every student's capabilities. Secret agent Ian Munro is sent to the islands of the Caribbean to discover what two notorious terrorists are doing there. He tracks down the men and their beautiful female accomplice, and then follows them as they put their plan to dominate the world into action. How can he stop them? And what about the kidnapped boy and his nuclear scientist father? ... |
|
|
"Как спрях да крада" е сборник с разкази от "Мария Донева". В сборника има фантазии, мечти, сънища и смешки. Чувства, преоблечени като птици и животни. Предмети, които преживяват приключения. Жаба, която копнее за съвършената красота. Костенурка, която страда, че е напълняла, и затова не иска да идва пролет. Бездомен домашен дух. Бабичка с колт. Скелетът на Хемингуей. Бухал, който търси да купи крем против слънчево изгаряне. Това е част от моята колекция от носталгии и очарования. Писането на тази книга беше като детска игра и най-голямата ми надежда е четенето ѝ също да се усеща така. " ... |
|
|
Очарователна картонена книжка, написана с обич и усмивка, която ще помогне на децата да направят първите си самостоятелни крачки в големия свят."Тази сутрин не ми е добре. Мама каза, че съм болен и трябва да отидем на лекар. Лекарят ми изглежда много голям. Прилича ми малко на магьосник. Той прави някакви странни неща..." Из книгата Книгата е част от поредицата Аз и зайко растем! от издателство Фют. ... |
|
|
Не знам кога ми хрумна да напусна детството. Платих скъпо заради това, че пораснах сама, докато всички си тръгваха от острова. Изоставяха ме малко по малко; днес не ми е възможно да се държа като всяка друга нормална жена: аз съм извън света. Уменията, на които бях научена, не ми вършат работа: живея уединена в Дневника, само сред неговите страници ми е уютно и удобно. Само там винаги съм се чувствала голяма. Преструвах се, че съм дете, но това не беше истина; бях прекалено възрастна за Дневника и прекалено малка за истинския живот. Продължавам да съм жива, продължавам да съм сняг върху сняг. ... |
|
|
Анжела Пенчева, автор на две публикувани книги и заради лекарска грешка - в инвалидна количка, нейна "добра приятелка и второ Аз", представя третата си изповед - Моята борба за малко независимост. Ясно и силно отеква простичкото послание на Анжела към ходещите и говорещите свободно: Аз съм нормален човек като вас, отнасяйте се към мен както към другите."Дошла съм на този свят не с вик, както всички очакват да прочетат, но щом тези редове ги има, значи, че и мен ме има." Анжела Пенчева Анжела Пенчева е родена на 27 юли 1967 г. в гр. София. Тя е млада жена с трайно физическо увреждане. Състоянието се ... |
|
|
Има невероятни събития, скрити в гънките на времето. Те са предимно истории за жени. Илария Тути изважда наяве необикновения и епичен подвиг на две от тях."Лондон, септември 1914 година. Ръцете ми никога не треперят. Аз съм хирург, но жените нямат право да оперират. Най-малко аз: майка, но не и съпруга, с италиански произход, принудена да плащам цената за нерешителността на родната си земя в тази война, която вече жъне живот след живот. Когато една нощ получих неочаквано посещение, разбрах, че не нося отговорност само за себе си. Съдбата на дъщеря ми, а може би и амбициите на толкова много други жени, също зависят ... |
|
|
Когато всичко пак наесен заблести Когато всичко пак наесен заблести и в медена позлата облича се гората. А в гроздовете сладки събира живината на сочния нектар - просмукан от недрата. Когато дъждовете умората от зной измиват. А с плодове отрупани - дървета се превиват. И всичко следва своята естествена цикличност. И всичко пак блести, и всичко е различно... Силвия Христова ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Мигът на любовта е озарение. Това може да се открие в поезията на Лалич. При него и "нелюбовните" стихотворения звучат като любовни. Той гледа на света с влюбени очи и изпълва поезията си с лирически интензитет. Преводът на стиховете е на Светлозар Игов. "Като зеница свих се, твърде късно към този свиреп блясък пригодена, И, вече на земята, жаркото си чело Прислоних на ръката. След това моето име се разпадна по-бързо от нежната плът в гъста горчивина. Забравила съм да броя, дишам И се обръщам. Бях празнина, ... |
