Господин Боровинка е спокоен човек. Той не се притеснява, че лампените светулки могат да преядат и да престанат да светят. Нека да хапнат трохи от курабийки, той може да стои и на тъмно. Не се притеснява, че от преполиване корените на лютичетата могат да станат безвкусни. Нали има подправки. Не се тревожи, че мравките-доячки може да издоят листните въшки и за него да не остане мляко. И все пак дори спокойните хора понякога тръгват на пътешествие. Например като цопнат в реката... ... |
|
|
Книгата е с цветни илюстрации, които са дело на Анна Георгиева. ... Книгата ни разказва историята на слончето Джулието, на който му се налага да започне да си търси работа. Той преминава през няколко различни професии: опитва се да бере ягоди в Гърция, после отива в кол-център, след това става готвач, после пък става катерушка в детска градина, след това продавач в стъкларски магазин. И така Джулието се опитва да намери своето място. ... |
|
|
История на едно момиченце от миналия век. ... Книгата на Олга Громова представлява записания от нея разказ на Стела Нудолская, чието детство е преминало в края на 30-те и началото на 40-те години в Съветския съюз. Този много личен разказ, от който ти се свива сърцето, е за петгодишната Еля, расла щастливо в любящо семейство и изведнъж озовала се в страшен, неразбираем за нея свят. "Захарното дете" е най-вече "роман на възпитанието", история за обичта, от него разбираш що е достойнство и какво значи свобода. Най-точно за свободата говори майката на Еля: "Робството е състояние на душата. Не е ... |
|
|
Как да харесаш едно стихотворение, ако то ти е дадено за контролно? За поезията като детска игра и като пътешествие из улиците на твоя град. ... |
|
|
Илюстрации: Калина Мухова. ... Това е книга без думи, подсказана от едно прочуто стихотворение на Атанас Далчев. Историята тук я разказват картинките. Вдъхновени от едноименното стихотворение на поета Атанас Далчев и доразвити по сценарий на Зорница Христова, сцените в книгата "Балконът" оживяват през изумителните графични картини на младата художничка Калина Мухова. Дъждовна нощ над града. Постепенно кадърът се приближава и се фокусира върху минаващ по релсите трамвай и един балкон на ъгъла на сградата: "...обикновен, но само че зазидан: един балкон без никаква врата." Атанас Далчев, "Балконът& ... |
|
|
Лъвът, който си изгубил рева. Мечето Тобиас, което се казвало Тобиас Абвгдежз...я, но една акула му отхапала фамилията. Гутенберг и свраката. Кучето и котката от две купи в центъра на Рига. Това са част от героите на един от най-обичаните латвийски детски писатели, Юрис Звиргздинш, и те го представят по-добре от езиците, на които е получавал (още по-много, включително наградата за най-красива детска книга в Латвия). Имало едно време един град, в който се разхождали мечки. Понякога те водели със себе си хора, за да им свирят, ако им се дотанцува. Защото мечките много обичали да танцуват. Тези мечки не били много и не били ... |
|
|
Продължението на Вкусна география. ... И баба знае да търси приключения в планината, сред дивата природа. Но когато бабата си счупва крака, нейните внуци Тони, Марти и Мая откриват онези приключения, които ги дебнат на две крачки от тях, в самия град. Истински зверове - като кучетата и въшките. Истински битки - като битката за кварталната градинка, с черна магия и нови познайници сред подземния свят. Истински живот, който расте и повяхва, крие се под земята и отново вири носле. И за капак: всички перипетии на любовта. Истинското приключение да пораснеш. ... |
|
|
За момчешката страст към битките. За другарството и за лоялността. За дързостта да живееш по свои собствени правила. Но и за тъмната страна на правилата. "Войната на копчетата" е колкото поетична, толкова и непристойна книга. Романът на Луи Перго е преиздаван над 30 пъти, изучава се се в училищата на Франция, по него са заснети и пет филма. Историята се чете на един дъх ‒ и от хлапаци като собствените му герои, и от онези читатели, които ще видят в романа гениален предтеча на "Повелителят на мухите" от нобелиста Уилям Голдинг. "Есенният ден беше великолепен: ниските облаци, които бяха ... |
|
|
С илюстрации от Кирил Златков. ... Кратка книга за нещата, които не се побират в думите, и за мълчаливото общуване. В нея не се говори за страха от мълчанието, нито за прекомерната сила на словото. Нито за дълбочината на неизразимото. Изобщо в нея не се казват много неща. Те са само нарисувани. ... |
