Господин Боровинка е спокоен човек. Той не се притеснява, че лампените светулки могат да преядат и да престанат да светят. Нека да хапнат трохи от курабийки, той може да стои и на тъмно. Не се притеснява, че от преполиване корените на лютичетата могат да станат безвкусни. Нали има подправки. Не се тревожи, че мравките-доячки може да издоят листните въшки и за него да не остане мляко. И все пак дори спокойните хора понякога тръгват на пътешествие. Например като цопнат в реката... ... |
|
|
Книгата е с цветни илюстрации, които са дело на Анна Георгиева. ... Книгата ни разказва историята на слончето Джулието, на който му се налага да започне да си търси работа. Той преминава през няколко различни професии: опитва се да бере ягоди в Гърция, после отива в кол-център, след това става готвач, после пък става катерушка в детска градина, след това продавач в стъкларски магазин. И така Джулието се опитва да намери своето място. ... |
|
|
История на едно момиченце от миналия век. ... Книгата на Олга Громова представлява записания от нея разказ на Стела Нудолская, чието детство е преминало в края на 30-те и началото на 40-те години в Съветския съюз. Този много личен разказ, от който ти се свива сърцето, е за петгодишната Еля, расла щастливо в любящо семейство и изведнъж озовала се в страшен, неразбираем за нея свят. "Захарното дете" е най-вече "роман на възпитанието", история за обичта, от него разбираш що е достойнство и какво значи свобода. Най-точно за свободата говори майката на Еля: "Робството е състояние на душата. Не е ... |
|
|
Как да харесаш едно стихотворение, ако то ти е дадено за контролно? За поезията като детска игра и като пътешествие из улиците на твоя град. ... |
|
|
За момчешката страст към битките. За другарството и за лоялността. За дързостта да живееш по свои собствени правила. Но и за тъмната страна на правилата. "Войната на копчетата" е колкото поетична, толкова и непристойна книга. Романът на Луи Перго е преиздаван над 30 пъти, изучава се се в училищата на Франция, по него са заснети и пет филма. Историята се чете на един дъх ‒ и от хлапаци като собствените му герои, и от онези читатели, които ще видят в романа гениален предтеча на "Повелителят на мухите" от нобелиста Уилям Голдинг. "Есенният ден беше великолепен: ниските облаци, които бяха ... |
|
|
С илюстрации от Кирил Златков. ... Кратка книга за нещата, които не се побират в думите, и за мълчаливото общуване. В нея не се говори за страха от мълчанието, нито за прекомерната сила на словото. Нито за дълбочината на неизразимото. Изобщо в нея не се казват много неща. Те са само нарисувани. ... |
|
|
Големият нидерландски разказвач Тон Телехен и неговите истории за празниците и празненствата - за онова, което превръща празника в нещо, което да поискаш да запазиш в малките кутийки на паметта си и периодично да го вадиш, за да видиш как оживява пред теб. Илюстрациите са на Джесика Албърг."За да не забравя никога нищо, катерицата беше забола малки бележки по стените на къщата си. На една от тези бележки пишеше: Букови ядки. Катерицата често препрочиташе тази бележка. И винаги си казваше: "Ами да, букови ядки. Добре, че се сетих", обръщаше се, отиваше до шкафа и след малко сядаше пред чиния със задушени ... |
|
|
Весела равносметка на ежедневието на едно куче - и неговия неуморен (по неволя) стопанин. Имате дете, което мрънка за куче, но не си дава сметка какво значи това? Или просто имате куче, което много-много обичате и искате да се почувствате разбрани в сладките грижи около него? Тази малка книжка ще ви бъде приятен спътник и в двата случая. Защото куче е обратното на скучен. ... |
|
|
Литературна критика публикувана във вестник Култура 1997 - 2013 г. ... Томът съдържа избрани статии от едноименната колонка във вестник Култура, писани през периода 1997 - 2013 г. - литературни рецензии за български и преводни книги, анализи на събития с явно влияние върху българската култура от този период, коментари по важни дебати."Това е сборник с вестникарски текстове, доколкото техният автор определяше себе си като вестникар и настояваше върху важността на оперативната критика. Това е литературна история, доколкото проследява най-важното в българската литература през един сериозен период (шест години) и в ... |
|
|
Философските закуски не са типични детски книги, не са приказки, нито пък са детски енциклопедии. Те са изненадващи с начина, по който внимателно превеждат децата (а и техните родители) в една територия за свободно общуване по някои не съвсем лесни теми. В книгите няма готови формули, а истории-примери (някои доста забавни), които са много близки до ежедневието на децата. Чрез тях може да бъде поставено началото на разговор за демокрацията и диктатурата, войната и мирът, успехът и провалът, същността и външността, любовта и приятелството, насилието и ненасилието, а вече и за смеха и сълзите. "И смехът, и сълзите ... |
|
|
Господин Катеричко знае пътя към щастието е книга на германския автор и илюстратор Себастиан Мешенмозер, преведена на български език от Калина Иванова. Българските читатели вече познават неговата работа от друга книга на Точица - Гордън и Тапира. А Господин Катеричко знае пътя към щастието се появява буквално съвсем навреме: "Пролет е. И таралежът е зърнал отдалеч очарователна таралежка. А после е избягал! Добре че има приятел като господин Катеричко с неговите геройски опити да му помогне да се покрие с чест и слава." Себастиан Мешенмозер е роден през 1980 г. във Франкфурт, Германия. Завършил е изящни изкуства ... |
|
|
Войната и мирът е детска книга от поредицата Философски закуски от Мишел Пюеш и Брижит Лабе. Поредица, в която авторите използват дълбочината на философията и живия език на детската литература, за да търсят отговори на различни въпроси. Въпроси, които безпокоят децата, но не само тях. Досега в българското издание на поредицата се питахме: Как може да се избегне насилието, Неуважение ли е да не харесаш яхнията на леля си, Скучна ли е демокрацията и не е ли по-лесно един да решава всичко, Трябва ли човек да се променя, за да има приятели, На какво може да ни научи провалът и Как да разберем какви сме всъщност. И ... |
