Ариол е малко синьо магаренце с очила. Живее в крайните квартали със своите мама и тате. Най-добрият му приятел е прасенце. Той е влюбен в една красива телица от неговия клас. Учител му е едно голямо куче. А преподавателят му по физическо е едър петел. С една дума, Ариол е като теб и мен. Илюстрации: Марк Бутаван. Първа част от поредицата комикси Ариол от Еманюел Гибер. ... |
|
|
Лулу е на девет години. В училище и у дома тя открива радостите и малките премеждия от ежедневието: приятел, чиито родители се развеждат, трудна за пазене тайна, завист към съученици... Все ситуации, към които Лулу се приспособява, за да намери решение. Ами да, именно това означава да пораснеш! Първа част от поредицата комикси Лулу от Марилиз Морел. ... |
|
|
Може ли един литературен герой, на чиито способности се възхищаваме, да притежава нула знания по литература, философия, астрономия и политика? Да познава добре само химията, горе-долу анатомията и прилично - ботаниката? Като при това е отличен детектив? А защо не и дедуктив, след като основният му метод при разследване на престъпления е дедукцията? Отговорът е: може. И не защото за компенсация той свири добре на цигулка и не вади лулата от устата си. А защото необикновеният му образ, в комбинация с умението му да разплита и най-засуканите житейски загадки вече 150 години пленява милиони читатели по цял свят. Името ... |
|
|
Господарката Мери все се чумери - това е прякорът, който малката Мери Ленъкс получава преди да напусне Индия, за да заживее в имението Мисълтуейт при своя чичо. Капризно и разглезено, но и самотно и нещастно, момиченцето ще разбере, че в имението със стоте стаи се крият дълго пазени тайни. А най-голямата от тях ще промени живота ѝ завинаги. С безброй приключения и нови приятелства Мери ще открие тайна градина, в която от години никой не е стъпвал. И подобно на природата, която всяка пролет се събужда за нов живот, в сърцето на Мери ще настъпи огромна промяна и в него ще разцъфне истинското щастие. Тайната градина ... |
|
|
Светът е пълен с хора и места. И е трудно да се каже кои са повече. Ала как да открием нашето място, онова, което Господ е създал сякаш само за нас? Тази книга е стъпка в правилната посока. Кратките истории, които Инна Учкунова ни разказва, ни разкриват света в дълбочина, с неговите не само географски, но и човешки измерения. Потопим ли се в тях, със сигурност ще открием градове, местности, сгради и личности, с които ни свързва много повече от обичайното туристическо любопитство. И определено ще опознаем повече света на хората. ... |
|
|
Едно "дървено човече" гони мечтите си. Една "кукла на конци" се бори със страховете си. Едно "палаво дете" иска само да зарадва баща си и да стане истинско момче. Който и да си ти, скъпи читателю, историята на малкия Пинокио е за теб. Тази любима на поколения деца приказка ще ти припомни твоите собствени пакости, ще стопли сърцето ти, ще те разсмее. И най-вече - ще те накара да се замислиш за важните неща, които ни помагат да не правим грешки - ценности, приятелства, силна бащина и синовна обич. ... |
|
|
Съставител: Бойко Ламбовски. ... Второ десетилетие награда "Хеликон" и мястото ѝ в националния литературен живот. Наградата "Хеликон" за нова българска проза навърши 20 години. Ти, уважаеми читателю, авторе или изследователю държиш в систематизиран и отчасти стилизиран вид преглед на резултатите от второто десетилетие на наградата, както и няколко професионални анализа на награденото досега. Този сборник е ясен документ на свършеното, с имената, заглавията и оценките. За да се видят участниците, журито - всичко да е като на длан. Така че ето я въпросната длан - вече втора поред. А две длани ... |
|
|
Съставител: Инна Учкунова. ... "Джордж Бърнард Шоу получил следното съобщение от някаква жена, която страшно много искала да го покани на среща: – Между четири и шест часа във вторник ще си бъда у дома - пишело в съобщението. Тъй като Шоу изобщо нямал желание да се отзове на поканата, изпратил следния отговор: – Аз също." Из книгата ... |
|
|
Нали знаете къде ще откриете нещо, което търсите? Естествено на последното място, където проверите. Дори няма нужда да се споменава, че това се е случвало на всички. Или както гласи Законът на Мийдър: "Каквото и да ви се случи, преди това то се е случило на всичките ви познати." Позитивизмът е нещо чудесно, но само докато всичко върви добре. В ръцете си държите книга, сбор от закони, теореми, максими и следствия за всичко в живота, което може да се обърка - от лични отношения до технологии, от икономика до пътешествия, от медицина до готварство. Лошият късмет ни дебне само да се отпуснем и веднага ни напада в ... |
|
|
Живеем в епоха на теми еднодневки, но има неща трайни и вечни, които не се нуждаят от поводи, за да им отдадем вниманието си. С кое да започнем ли? С любовта, разбира се. От вселенското "Бог е любов" до простичкото "Обичам те!". Това е силата, която ни движи, чувството, което ни кара да повдигаме планини. Няма писател, който да не я е възхвалявал или горчиво въздишал по нейните вълнуващи превъплъщения. И тези изстрадани словесни бисери блестят като лампички по висящия над бездната мост, а ние крачим по него напред във времето. ... |
|
|
"Думите отлитат, написаното остава!" Замисляли ли сте се какъв е бил животът на хората хилядолетия назад? Какво ги вълнува, какви амбиции имат, какво ги радва? В това малко томче са събрани думите на древен и мъдър народ. Кратки или обстойни, крилати фрази или фрагменти от мисли, те са подбрани, за да паснат на забързаното ни ежеднивие, да се допитваме до тях, когато имаме нужда. Или просто, за да видим колко близки са до нас хората, чиито проникновения са останали през вековете. ... |
|
|
"-Тук има много книги, нали, мое момче? - каза мистър Браунлоу, като забеляза любопитството, с което Оливър разглеждаше рафтовете, стигащи от пода да тавана. - Наистина са много, сър - отвърна Оливър. - Ако се държиш добре, ще ти дам да ги прочетеш - каза любезно старият джентълмен. - И това ще ти хареса повече, отколкото да гледаш кориците им - поне относно някои от тях, тъй като има книги, чиито корици са най-хубавото им нещо. - Предполагам, че такива са тези дебели томове, сър - каза Оливер, като посочи към няколко тежки книги с доста позлата по обвивките. - Не винаги най-тежки са дебелите книги - осведоми го ... |
